С човек, с който от толкова време желая да съм... Сега сме заедно... И всяка секунда прекарана с него ме кара да се чувствам на седмото небе. Това не е някаква банална връзка, това е нашата връзка. Толкова изстрадана и чакана... След изгреви и залези... и след толкова много болка... Няма нищо по-хубаво от нощите ни прекарани заедно... Не съм се чувствала никога толкова щастлива, както когато съм с него... Щом дори някой, който ме познава от 3 месеца усеща разликата... значи наистина се вижда щастието, което ми дава той... Очите, тялото, сърцето ми... мислите ми... всичко сочи към него!
И съм го искала, и съм го мразела, и съм го желала... плакала съм за него... смяла съм се с него...
Но за съжаление зад всичко седи страха от обвързване... Как може да те е страх, като вече си го почувствал?... Това просто значи, че може да разчиташ на някого... Животът ти не се променя... Просто имаш някой до себе си...!
Толкова се старая, за да го предразположа да ми се довери... Внимавам какво казвам, какво правя... Следя всяка негова реакция... усмивката му... погледа му... смеха му... тона му... всичко... Само и само, за да бъда с него за по-дълго време... Защото това не е изгубено време... това е нашето време... И всичко около нас изчезва, когато съм с него...
Страх ме е! Страх ме е да не го загубя, а дали всъщност го имам?? Искам да знам какво мисли... за нас... за мен! Не искам всеки ден да настръхвам от мисълта, че след малко той няма да ме иска вече, че просто ще си тръгне... без да каже нищо!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар