Не знам... как

Как може да е толкова шокиращо да разбереш, че си влюбен... че обичаш някого...
Да осъзнаеш, че това, което ти липсва е той....
До теб сутрин, когато се събудиш от топлината му и мириса на тялото му, с което грижовно те е обгърнал...
да знаеш, че е легнал до теб вечерта, за да го почустваш още по-близък...
дори да знаете, че след като настъпи сутринта ти пак ще затвориш входната врата след него...
И все пак да знаете, че това не е последната такава нощ...
Ще има и още... Искате да има още....
И толкова се нуждаеш от тези нощи....

Усещам, че ми става горещо... Когато си помислих за него... Сякаш някой ме заля с вряла вода... И тази вода няма да изстине, паднала на земята... Тя ще попие в мен...
Усещам, че това не ми е като за първи път... Просто не съм обръщала внимание...

И знаете ли защо е толкова шокиращо...?
Може би, защото толкова съм изстрадала, за да постигна това, което сме сега с него... Че ме е страх да го споделя с него...
Странно е... Той участва в това и пак не мога да го споделя с него... Не искам да го изгубя...

Заключвам чувството в себе си... Няма да позволя да го изгубя... Прекалено много се борих за него, че да го пусна ей така... Промених се за това... промених се за него...

Много ми се иска той да го знае, но искам да имам него и любовта ми към него... А не да го загубя и да ми остане само тя...
Трябва да я споделя....
Искам да го направя....
Как да надвия страха си???

нямам сили да му го призная... ПОМОЩ!