От пропастта, че няма изход да видиш. И дали някой ще те потърси - не знаеш... И можеш само да се надяваш, че някой ден ще намериш някой друг със същата съдба, докато се луташ в нищото.
Колко ли време трябва да мине, за да разбереш, че всичко зависи само и единствено от теб... Трябва да помниш, че слънцето винаги ще бъде там... Просто трябва да се научиш да го виждаш, когато няма път назад... когато имаш нужда от капка любов, от капка добро... И с колкото и буреносни облаци да бъдеш заобиколен, слънцето си остава пак така изгарящо, както ти го виждаш и чувстваш топлината му... Усети светлината! Повярвай в нея!
Няма коментари:
Публикуване на коментар