"В асансьора се гледахме, без да сваляме очи един от друг. Устните ми искаха неговите устни и всяка част от тялото ми искаше неговото тяло. Ние се гледахме и всеки потъваше в очите на другия. Беше ми толкова близък, че чак ми се виеше свят.
Приличахме на нещастни и измъчени от жажда хора, на които са дали вряла вода. и те я духаха. Но не я пиеха, изгаряйки се. Държаха я в ръцете си и от това жаждата им ставаше още по-мъчителна. Но те бавно духаха врялата вода, предчувствайки насладата и наслаждавайки с ена тази наслада. Каквато и да се окажеше водата на вкус, щеше да е вкусът на удоволствието."
"Щастливият ден е утре" е болезнено скандален роман за това, че утрешния ден ще дойде, а заедно с него и щастието.При тези които го искат.И които са готови за него... Защото понякога човек иска нещо толкова силно, а получи ли го не се чувства сигурен, че е щастлив с него и не знае какво да прави с него...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар