Ти и той

Ти - мил, грижовен, любящ, ревнив...понякога повече отколкото трябва, но подтикнат от страх да не ме загубиш. Ти - човек с толкова голямо сърце, изпълнено с много любов.
Той - винаги присъстващ в мислите ми и винаги отсъстващ в живота ми. Той - просто ТОЙ!
А аз... - момиче, което е родено да обича, да бъде наранявано и да наранява. Аз - наивна, силно любяща, обичана от толкова много мъже, който искат само тялото и обичта ми... Но само двама от тях достигнаха толкова надълбоко в сърцето ми, че като си помисля за тях и полудявам, стомаха ми трепва и очите ми се пълнят със сълзи...
И сега... трябва да избирам между тях... Между Ти и Той. Имена няма да казвам, защото всеизвестно е тяхното съществуване в живота ми... И колкото и добро да е впечатлението за единия, толкова е лошо впечатлението за другия на хората около мен... Но те не знаят едно... Не знаят колко силно ги обичам и колко е трудно да решиш!
Мамка му! Той толкова ме нарани... нараняваше ме всеки ден в продължение на две години... и какво... аз бях наивна и както винаги вярвах, че всичко ще се оправи и Той ще ме за обикне... Но какво стана... след толкова много усилия Той ме заряза... Беше отдавна, но за мене е все едно беше вчера. Днес е друго... той ме иска отново при него, казва, че ме обича... че ме обича толкова силно, че докато ми го казва гласът му трепери... И аз пак наивницата... вярвам... вярвам, че не ме лъже. Независимо колко пъти ме е наранявал, той никога не ме е лъгал. С него ми е хубаво, усмивката на лицето ми, когато съм с него никога не изчезва... дори, когато ми каза, че това е краят, ако беше пред мен щях да го убия, но с усмивка... :) Когато съм до него чувствам топлина, чувствам се някак жива... щастлива може би... Хах, но всичко е само до там! Колкото и да го обичам и да ми е трудно да не мисля за него, а камо ли да се сбогувам и да не го видя повече... повече никога да не се усмихна щом чуя мелодията на, която ми звъни... Трябва да го направя! Да кажа онези две думички от, който толкова много ме е страх... Страх ме е дори да знам, че няма да мога да му се обадя или да му пиша един тъп смс, че ми липсва.... Страх ме от липсата му... Той сякаш е перманентно в съзнанието ми... Но трябва да го изтрия! Трябва! Боли, но трябва!!!...
Защо ли? Не защото ме е страх да не ме нарани отново, а защото с него нямам бъдеще... а аз търся точно това... БЪДЕЩЕ... Малко рано, но живота ме накара да порасна толкова бързо, че дори не усетих кога бях дете...
... И така... Тук се появяваш Ти... Точно ТИ!!!... И теб обичам така силно и теб не мога да позволя да загубя. И няма да те загубя! Няма да те нараня, ще нараня Него... Той може би го заслужава, може би не... но това е моето решение... Колкото и да ме боли за Него, Избирам теб! Защото съм сигурна в теб! Защото виждам в теб бъдещето ми... Харесва ми да заспивам до теб, харесва ми да се будя до теб, харесва ми да те целувам, харесва ми да ме целуваш, харесва ме да се смея с теб, харесва ми дори да готвим заедно... колкото и да спорим тогава :)
Всичко се случи толкова бързо с Теб... Не се бях осъзнала още от раздялата ми с Него, но всичко беше толкова хубаво и аз се впуснах в това, като че ли нищо не се беше случило с мен... Ти беше моето спасение. Но Той още беше в ума ми... и сега още е... Но избивам Теб - Моето Спасение!
...Но ми трябва време, за да се престраша да изрека онази дума... "Сбогом"... Време, трябва ми време... Но времето няма да потуши болката ми, нали? Майната му!!!
Мамка му, с теб съм и толкова!!!